Владимир ХОХЛЕВ — В МРАЗОВИТО УТРО

Владимир ХОХЛЕВ

Санкт-Петербург

Публикация стихов в Болгарском журнале «ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ» в переводе Елки НЯГОЛОВОЙ

 

В МРАЗОВИТО УТРО

Обичам при изгрев в студа да покрача,
в света, до сълза ослепително чист,
с корона от скреж е небето прозрачно,
гората блести под леда и лъчите.

А сред хоризонтите слънцето бори се
и в строй от лъчи прониква някакси.
Със злато и бяло наметнати борове,
посипани с прах от сутрешен сняг.

Вървя и се мъча да хвана пътеката,
за днешния ден си шепна тревожно.
Сребристо брашно посипва се леко.
Прекръства света ни
ръката Божия.


ПОД ДЪЖДА

От денонощия — дъжд. Непрекъснато.
Под него — човек, вдигнал яката си.
Прозорец. И песен, и викове къси.
Трепери там коте под козирката.

А мълния бяла свода черен разсече.
Досущ като в пукнат асфалт се плисна.
И фар на кола — слепец, пресече
дъжда. Нощта на думи скъпи се…


МАРТ

Небе на късчета, слепени сякаш
във свод от нишки и щрихи ситни.
Коматче хляб пред врана лакома,
пред нея дремеше котак преситен.

Високо борове са се протегнали.
Останки сняг са с лед покрити.
На ската покривен е слънце легнало,
лъчи от прах из къщи скитаха.

Бумтяха в печката дървата брезови.
И пара гонеше забравен чайникът.
А Март съседката със проза срещаше,
килими тупаше цял ден отчаяно.


ТОПЛО ПЛАТНО

Ще вдишваш дълго над палитрата мирис на бои от тубите
и бавно с пръсти ще отмахваш от челото си кичур волен.
А на платното ще оставиш дъха горещ на невестулка.
Но за прегарящото лято едва ли трябва да говорим…

Картината ще сложиш в рамка, ала без гипс да я пристяга.
И там, където ще виси, забий в зида уверен гвоздей.
Забравил за света привечер, платното лъч ще осветява,
небесни бликове ще трепкат, ще пеят мазките под свода.

Посипало със прах стените, ще млъкне лятото внезапно.
И сребърните дъждове с мъглите тежки ще отплават.
Но в снежен януарски ден, от студ трепериш ли по залез,
с лъчи платното ще затопли и твоите студени длани.

И аз ще се загрея с теб. Ръцете, от дъха ни пламнали,
ще бъдат като в юли заедно, ще вдишваме така платното.
Край стенната дървесна шарка, с искрящи възли от смола,
сред новия ни зимен дом ще затанцува с нас животът.


ВСЕ ЕДНО

Не е ли все едно, в какво си днес дошла…
Аз искам твой портрет с пастели да направя.
Отдавна те обичам. И болка задушава ме —
Той с теб е. И със Него ще тръгнеш най-накрая.

Ескиза ще накъсам и твоя образ нежен
от своето сърце до дъно ще изтръгна.
И няма да погледна в стъклото заскрежено,
макар и отдалече да искам да те зърна.

Мечтите ми от пътя пак ще ме отбият.
И чувства ще охлаждам в пиянството си там.
С упорството на звяр из кръчмите ще пия.
Но няма да захлопна входната врата…


ЖЕНАТА С ОРАНЖЕВОТО ПАЛТО

Вървяхте по тихата улица с високи ботушки.
Почуквахте с токчета по плочи и по панели…
А аз ума си загубих, държах се уж, но се вслушвах
и чувства избухнаха в мен, а струните пееха.

Вървяхте грацилно в палтото, като есен оранжево.
С походка свободна. Но тя не беше за мене.
И осветихте съмнения, леност — късни и ранни,
със своето щастие в този… тъй неуютен ден.

Стоях там като вкопан… Това да бъде, не може!
Нали за Вас аз съм никой. Просто, един от сто.
Отминахте надалече… Сега душата ми гложди
тъга за жената незнайна в оранжевото палто.


НА НЕБЕСНАТА ГРАНИЦА

Когато сутрин се увиеш в облак
и от дъжда се криеш, а той лее се,
тогава вярната ми длан ще стопли
ръката ти. И ще се слее с нея.

Когато бродиш сред звездите още
и с вятъра възторжено задишаш,
не искам да разбуждам твойта нощ,
не мога да ти преча с нищо, с нищо…

Допием ли с теб млякото си лунно
и тъжни погледи оставим в чашите,
тогаз ще ти разкажа своя луд сън:
как просека в небето чаках…

 

Владимир Хохлев

Владимир Хохлев, руски писател, е роден на 29 октомври 1961 г. в Санкт Петербург. Завършил е Института по живопис, скулптура и архитектура „И. Е. Репин”, както и Руската художествена академия. Член на Съюза на писателите на Русия, Съюза на журналистите в Санкт Петербург, на Международния литературен фонд и на Литературния фонд на Русия. Член е и на Международната асоциация на писателите и публицистите. Автор е на редица книги, сред които: „Школа на руския дизайн”, „В някое царство”, „Приказки за царя”, „Бялата нощ. Роман за любовта и властта”, „EAST. Източен хоризонт” (проза), „Шифър № 0″ (постдетективски роман), „Сутрешен дъжд” (стихове), „За трима” (разкази), „Умореният поет” (стихове), „Половин век на земята” (автобиографична повест), „Занаятът в интервюто” (публицистика), „Зимна приказка” (стихове), „Къде си, Русийо?” (стихове), „Теория, мисли, публицистика”, „Прогресия на постигнатото” (роман-трилогия). Главен редактор на сп. „Невечерний свет” (Санкт Петербург). Лауреат е на всерусийската литературна премия „Б. П. Корнилов”, на наградата „Золотое слово”. Постоянен член е на журитата на редица престижни литературни награди.

Елка Няголова

Елка Няголова е член на Съюза на българските писатели. Председател на Славянска литературна и артистична академия. Директор за Балканите на Международната асоциация на писателите. Действителен член на Академията за руска словесност и на Академия „Поезия”. Главен редактор на сп. „Знаци”. Родена през 1952 г. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски”. Живее от години във Варна. Авторка на романа „Немите камбани”, както и на още 20 поетични книги, публикувани в България и в още 7 държави — Русия (две книги), Франция, Украйна, Сърбия (две книги), Македония, Полша, Хърватия. Носителка на национални литературни награди, сред които: „Южна пролет” — за дебют, „Изворът на Белоногата”- за цялостно творчество, Ботевата награда за поезия (на едноименното издателство), наградата „Мара Белчева”, Голямата награда „Дора Габе” — за цялостно творчество и др.; лауреат е на учредената в Полша международна литературна награда „Белият ангел на поезията”. Носителка на руските ордени „М.Ломоносов”, „Державин” и „Грибоедов”, както и на наградата на Международната асоциация на писателите. (МАП). Лауреат е на литературната награда на името на Сергей Есенин, както и на Пушкински медал на Академията за руска словесност. Поезията й е превеждана на 18 езика. Самата тя превежда от 5 езика поети-класици и съвременни поети — главно от славянския свят.

.

Источник: https://literaturensviat.com/

Добавить комментарий

Ваш e-mail не будет опубликован. Обязательные поля помечены *